Баща носи сина си на ръце. Антон е още малък само на две години.
– Тони, краката ти починаха ли си? – попита бащата.
– Не.
– А ръцете на татко се измориха, – каза с привидна тъга бащата. – Ти вече си голям.
– Когато вървя съм голям, а когато съм в ръцете ти съм малък, – заключи сериозно Антон.