Често наблюдавах „зимата“ през декември месец и се питах: „Какво става? Май времето се е объркало. Няма сняг, не е още студено. Нима Нова година ще срещнем  без сняг?“

Някой ме подсети и аз отворих поемата на Пушкин „Евгений Онегин“.

И ето какво намерих там в 5 глава:

В тот год осенняя погода
Стояла долго на дворе,
Зимы ждала, ждала природа.
Снег выпал только в январе
На третье в ночь.

Пушкин е същински гении. Новата версия на тези стихове се явява нашата зима, с малко отклонение.

Припомнете си кога завали първия сняг при нас. Това направо е невероятно!