Камъните вградени в стената на едно здание разказаха следната история:
– Ние идваме от далечни страни, планини и скали. Огънят и водата векове са работили върху нас, но под тяхното въздействие ние станахме здрави и яки.
Хората направиха от нас жилища, в които се родиха и израснаха деца им. Тук те страдаха, радваха се, намериха покой и защита. И тук те научиха урока даден от нашия и техния Творец.
Много неща трябваше да преживеем, преди да станем това, което сме сега.
Барутът разкъсваше сърцата ни, кирките ни смачкваха и пробиваха. Струваше ни се, че те правят това без някаква цел и необходимост, когато се търкаляхме като грозни блокове на кариерата.
Но постепенно ни изглаждаха. По някои от нас мина много тънък резец, който отделяше грубите ръбове.
Сега ние сме в завършеният си вид, намираме се на предназначените ни места и изпълняваме своето служение.
Така завършиха разказа си камъните.
Ние също се намираме на кариера, но в още незавършен вид. Предназначени сме за много по-съвършено здание.
И ще дойде ден, когато не човешки ръце ще ни вложат в стените, като живи камъни в небесния храм.