– В детската градина винаги ме водеше татко.
– А мен все мама или кака ме влачеха, – обади се Недьо.
– Веднъж пътя към детската градина беше силно заледен, – продължи да разказва Спас.
– Уха, страшна пързалка е било, – не се стърпя да се обади дебеличкия Симо.
Но другите деца бързо го сбутаха и зачакаха с интерес да чуят, какво е станало по-нататък.
– След няколко неудачни опита ние го преминахме на четири крака, – каза усмихвайки се Спас.
– Голям цирк е било, – засмя се и Валентин.
– Да, но успяхме да стигнем на време, – заяви гордо Спас. – Татко на работа, а аз за закуска. Баща ми е професор.