Магазинчето бе малко но подредено с вкус. Какво ли нямаше тук: блузки, пантофи, козметика, сувенири, шапки…..Трудно би могло да се изброи всичко, на което може да спре поглед човек влязъл в този малък свят от търговската мрежа.
Продавачката бе едра жена наближаваща петдесетте. Дори и да имаше проблем, усмивката й не слизаше от лицето.Тя бе винаги отзивчива и готова да помогне за задоволяване и на най-изтънчените вкусове. Усещаше човека от самото начало и успяваше да му предложи това, което би му харесало.
Веднъж в магазинчето влезе млада жена със сина си. Очите на момчето жадно обикаляха рафтовете, не остана кътче, което да не бе обстойно изследвано. Майката обясни, че синът й има рожден ден и са дошли той сам да си избере подаръка си. Жената сподели, че е едва на 5 години, а е толкова любознателен, че не знаят вече как да задоволят непрекъснатото му любопитство и жажда да научи всичко, да разбере същността на нещата.
Магазинерката погледна малчугана в искрящите му сини очи, погали го по русата главица и каза: „О, за такъв като него имаме нещо много интересно“. Тя извади две кутии и заинтригуващо ги постави пред изпитателния поглед на момчето. Те съдържаха пъзели плюс игри от рода на шах, дама, не се сърди човече…Разликата между двете кутии се оказа не само цената, но и броя допълнителни игри в едната.
Майката предложи на момчето да избере само, коя от двете да бъде. То дълго мълча след, което посочи по-евтината кутия, но майка му не бе съгласна и започна да го увещава: „Виж, тук са повече игри, пък и пъзелите са май повече“.
Синът й я погледна хитро и кротко каза: „Добре, нека бъде, както ти искаш. Нали си ме учила, че по-умния винаги отстъпва“. Двете жени учудено гледаха малкото човече, което не надвишаваше 1 метър от земята, а им предаваше урок по мъдрост.
Може би много от вас няма да се съгласят, че по-умния винаги трябва да отстъпва, но малкия беше решил така, за да не се занимава с безсмислени спорове. Заслужава ли си за такива дребни неща да се спори  и да се нарушава мира?