Започна да вали. Струите удряха по прозореца, сякаш някакво животно се опитвайки да влезе. Тропа с лапи по стъклото, драска и удря, като от време на време затихва преди поредния опит.
Под святканията на мълниите и трясъка на гръмотевиците, всичко се изпълваше с удряне и неудържима бясна атака на природата срещу човека.
В бурята имаше някаква детска ярост, шумна, настойчива и дразнеща, но без разрушителното могъщество на тези сили.
Бурята се разрази с нова сила. Гръмотевиците се разнасяха мощно, проблясъците на мълниите осветяваха наоколо и се разсейваха като брилянти в пръските на водата.
Дъждът, подгонен от вятъра, падаше ту като поток, ту, подхващан от вятъра, биеше с коси струи.