След 12 години съвместен живот, моята жена поиска да поканя друга жена на обяд и на кино.
– Аз те обичам, но друга жена би искала  да бъда с тебе известно време, – каза ми тя.
Другата жена, за която ми говореше моята жена е майка ми. Тя беше вдовица от 19 години.
За съжаление, поради работата си и задълженията към семейството си, рядко я посещавах.
Тази вечер й позвъних за да я поканя на вечеря и на кино.
– Какво се е случило? Всичко наред ли е? – веднага ме попита тя.
– Мислех, че ще ти бъде приятно да прекараш една вечер с мен, – казах аз.
Тя се замисли за секунда и после каза:
– Да, много ми се иска.
В петък след работа тръгнах за нея малко притеснен. Когато спрях колата си пред дома й, тя стоеше на вратата. Вълнуваше се много.
Бе облякла палтото си и ме чакаше. Косите й бяха завити на къдрици. Тя бе в рокля, която си бе купила за последната годишнина от сватбата си.
Отидохме в един ресторант. Той не беше голям, но уютен и тих. Моята майка ме хвана под ръка и вървеше до мен като първа дама.
Когато седнахме на масата, трябваше да й прочета менюто. Очите на майка ми сега виждаха едва големите букви.
Стигайки до средата, вдигнах глава и видях, че майка ми ме гледа и тъжна усмивка играе на устните й.
– По-рано, когато беше малък, аз четях цялото мен, – каза тя.
– Дойде време да се плати услуга за услуга, – засмях се аз.
След вечеря дълго разговаряхме. Не беше нещо особено, просто споделяхме последните събития в нашия живот. Така се увлякохме, че закъсняхме за киното.
Когато я докарах до дома й, тя каза:
– Аз още веднъж ще дойде с теб на ресторант, само че този път ще те поканя аз.
И аз се съгласих.
– Как мина вечерта? – попита жена ми, когато се върнах е къщи.
– Много добре. По-добре, отколкото си го представях.
След няколко дни майка ми умря. Тя бе получила инфаркт. Това стана така внезапно, че не можах да направя нищо за нея.
След няколко дена получих писмо и квитанция от ресторанта, в който вечеряхме с майка ми. Към квитанцията имаше бележка: „Аз платих за нашата втора вечеря заедно.. Наистина, не съм уверена, че ще вечерям с теб, но въпреки всичко платих вечеря за двама, за тебе и твоята жена. Трудно ще ми бъде да ти обясня, какво означава за мен тази вечеря, на която ти ме покани. Сине мой, аз те обичам“.
Пазете родителите си. Те са единствените, които искрено се радват на нашите победи и заедно с нас преживяват нашите неуспехи.