Нина отново направи беля. Беше ровила в шкафа, докато нямаше никой в стаята и бе изхвърлила всичко навън.

– Защо го направи? – попита я майка ѝ.

– Там им е тъмно и задушно, изведох ги малко да се повеселят.

Майка ѝ я наказа в ъгъла.

Нина постоя малко там, въздъхна дълбоко и каза:

– Пуснете ме вече, животът си минава…