Реши чукът да лети в космоса.

– Другите летят, с какво съм по-лош от тях?

В същото време звездите са приковани, те се държат здраво и не падат!

Може би чукът щеше да полети, ако знаеше как да се издигне и от къде да вземе свободно време.

Той работи неуморно и днес. А вечер гледаше падащите звезди и въздишаше:

– Ех, там ме няма.

Така напразно въздиша и до днес.