След като младият Хайдн бил изхвърлен за „пълна професионална непригодност“ от хора, той започнал да преписва музика, станал учител по пеене, бил странстващ музикант, цигулар, свирел на орган, бил корепетитор…..
В този почти „номадски“ живот, бъдещият композитор е живеел много бедно и предимно в тавански помещения. Често му се случвало да преспи и по пейките в парковете на Виена.
Въпреки това, той не се обезсърчавал.
– Ако имах талант, щяха да ме признаят веднага, – по-късно шеговито казвал Хайдн. – Но аз, изглежда, съм гениален. А гениите, както знаете, в началото не ги разбират, но животът им отваря врата… Така че трябва да се изтърпи до това време….. Такава е участта ни, на нас гениите.