Живеем в трудни времена. Често получаваме удар под кръста. Една част от нас се превива от болка, а другата се държи така все едно нищо не е станало.
Боли ме, че трябва да прекарваме времето си в изясняване на взаимоотношенията по между си, а в същото време посягаме към чуждото.
Обидно е, че хората на върха не мислят, а тези, които са на дъното се превръщат в животни от бедност.
Не искам да гледам как стари хора с треперещи ръце броят последните си стотинки, които стигат едва за хляба.
Иска ми се да живея в богата страна, където няма нуждаещи се хора и всеки получава това, от което се нуждае.
Желая да работя за благото на всички, а не само за оскъдния си хляб.
Но изглежда това не ви е нужно. Вие се боите за своите си неща. Вярно е животът е борба, но тази борба се е превърнала в средство за оцеляване.
Пазете децата си и да не се превръщате в животни, защото именно това ни готвят…
Не забравяйте, че дори в един прогнил и измъчен свят трябва да се обичаме….