Капрал Томас „Котон“ Джонс бил убит от японско торпедо в южната част на Тихи океан през 1944 г. В своя дневник той е записал своята „последна молба“ : „Този, който намери тази тетрадка, нека я предаде на Лаура Мае Дейвис, момичето, което обичам“.

Лаура наистина е прочела дневника, но едва след 70 години, когато го видяла в Националния музей в отдел посветен на Втората световна война. Тя съвсем не е знаела, че този дневник се намира там. Самата тя се е омъжила за войник от авиацията през 1945 г.

На 24 април тя решила да отиде в Нюорлеанския музей, с надежда да намери нещо за младия пехотинец, който бил нейната училищна любов. Очаквала да види негова снимка или да разбере нещо за частта, където е служил. Била много изненадана, когато видяла дневника на 22-годищния младеж. Отговорникът на музея й разрешил да разгледа дневника с ръкавици, за да се запази старата хартия.

Дневникът бил подарък за Лаура от Томас.

Те се срещнали в училище през 1941 г. Той бил баскетболист, а тя мажоретка. Томас й подарил пръстен, но не се оженили.

Първите бележки в дневника си е направил една година преди да го убият. В него разказвал за своя живот в морската пехота и за любовта си към Лаура.

Морският капрал Томас Джонс бил на 22 години, когато загинал при атака на остров, държан от японците.