Автомобилните конструктори пръскат цели състояния, за да създадат нови коли. След това ги чупят. Може да звучи глупаво, но така те тестват направената кола и материалите при катастрофа. По този начин те намират как да обезопасят шофьора и пътниците.
В наши дни повечето катастрофи се симулират на компютър. Инженерите могат да забавят движението до един кадър на две милисекунди, това е много по-бавно, отколкото при повторение на гол по телевизията. Но след това правят тестове в реални условия, за да проверят наблюденията си.
Настъпва моментът, при който добрите стари манекени се вкарват в автомобила. Чрез тях се демонстрират последиците от катастрофите за живи хора. Манекените не са живи, но пък имат време, в което се размазват.
Ето едно „семейство“ манекени вече са на старта. Колата е омотана с всякакви сензори и пътува право към една стена….
Олеле, инженерите са забравили да сложат предпазните колани на куклите. Изглежда са го направили съвсем умишлено. Стоманени въжета вързани отпред за колата я теглят с голяма скорост….Тряс!…Колата се удря в стената. Манекените излизат през предното стъкло. Предницата на автомобила е станала на хармоника.
Манекените са леко нащърбени, но могат да преживеят още много катастрофи.
Всичко е заснето и техниците внимателно наблюдават всеки кадър….
Инженерите приготвят утрешния тест. Този път манекените ще останат заклещени в колата, която ще се преобърне при катастрофа.
Това е само един размазващ ден от живота на манекените за тестови катастрофи. Живот пълен с тежки удари…какво от това, че не ги боли?