„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа“.
Къде има подобно нещо? Понякога в живота и литературата срещаме подобни образи.
Двама души силно се обичат и решават да сключат брак. За тях казват, че са станали една душа. Но колко често малко след това те се развеждат.
А тук имаме не двама, а хиляди души.
Какво чудно явление и то сред един свят, в който човекът за човек е вълк. До скоро тези хора са били чужди един на друг. Не са се познавали.
По правило във всеки непознат подозираме неприятел. Дори и малкото дете по инстинкт счита непознатия човек за враг.
Тогава как да си обясним това странно явление, което се е случило сред първата християнска църква?
Това са били хора, които са посветили сърцата и живота си на Исус Христос. Обърнете внимание, не се казва „множество от човеци“, а „множество от повярвали“.
Истинската пълна вяра води до единодушие.