Миро бе навел глава и гласно изрази негодуванието си:

– Защо толкова често изпускаме лодката?

Приятелят му Слави разбираше какво имаше предвид другаря му, за това каза:

– Мисля, че е така, защото се задоволяваме с второто най-добро. Ние се хващаме за лъскави заместители, вместо за оригиналния артикул.

– И какво трябва да направя според теб? – иронията от безсилието на Миро ярко прозираше.

– Като начало откажи се от всичките си извинения, – посъветва го Слави. – Бъди честен спрямо себе си . Виж какво трябва да промениш, да подобриш. Промяната е същността на живота. Струва си неудобството, трудностите, дори болката.

– Лесно ти е на теб да говориш, – упрекна го Миро.

– Приятелю, спри за момент и се запитай дали се гмуркаш в живота, който Бог е планирал за теб, или просто гребеш на повърхността.

– И? – едва не се озъби Миро.

– Отдели малко време. Погледни себе си и всичко, което те заобикаля.

– Какво трябва да видя? – повдигна вежди предизвикателно Миро.

– Виж какви умения и таланти имаш, с които би могъл да посрещнеш нуждите на хората около теб.

– Промяна, промяна, ….. звучи предизвикателно, – усмихна се с болка Миро.

– Промяната е пътят към пълноценния, творческия и удовлетворяващ живот, който Бог ни призовава да живеем. Предизвикателствата на живота не трябва да ни парализират, те ни помогнат да открием кои сме? Кого истински трябва да следваме? Чия воля трябва да изпълняваме?