Тодор бе добър фотограф. Той обичаше студеното време.
– Как можеш да обичаш такова време? – попитаха го веднъж.
– Студът означава ясно небе, – обясняваше той, – а това може да отвори прозорец към прекрасното!
– И все пак, едва ли ти харесва студът? – настояваха на своето питащите.
Тодор бе имал възможност да обиколи Аляска. Много от снимките му от там са посветени на светлинно шоу на Земята, така нареченото северното сияние.
– Ако някога сте виждали тази преливаща се светлина да танцува в небесата, ще разберете защо, – усмихна се Тодор.
Дядо Крум не се стърпя и се обади:
– Светлината не е само в северно явление…..
– Че какво друго? – прекъсна го някой от нетърпеливите.
– Йоан в Евангелието си прескача Рождественската история и направо отива при Този, Който донесе истинската светлина на всички. Освен това, когато описва небесния град казва за него:“града няма нужда от слънце или луна, защото Божията слава осветява града и Агнето е неговата светлина“. Там няма да има нощ нито светилници или слънце, защото Господ Бог ще ги осветява.
Мъжете се умълчаха, а старецът възторжено продължи:
– Тъй като с живота си отразяваме тази светлина на света, ние отваряме прозорец към прекрасното.