Децата научават обредите, църковния език, порядките в храма, житията на светиите, библейските истории, но когато пораснат излизат от църквата, защото не познават Бога, не са се срещали с Него.

И се получава така, че родителите и неделните учители, колкото и печално да звучи, са построили дома на детската вяра върху „пясък“.

Защо става така, че децата не забелязват Бога при всички искрени опити на родителите да ги приобщят към вярата?

Отговорът се корени в един от проблемите на възрастните, който се отразява в децата, като в огледало.

Това се случва, когато родителите и свещениците учат едно, а живеят по съвсем друг начин. Това нанася силен удар върху нежната детска вяра. Непреодолима драма разтърсва крехкото съзнание на детето.

Ако децата ни не остават в църквата, за това сме виновни самите ние.