Една възрастна жена разказваше:

– Когато бях на 15 години заедно с деветгодишният ми брат ни откараха в Освиенцим. По пътя забелязах, че той си е загубил едната обувка и му се скарах:

„Колко си небрежен, нехаен и разпуснат“.

Това бяха последните думи, които му казах, защото когато пристигнахме, ни разделиха и повече не го видях.

След като ни освободиха, си обещах, да не казвам никога лоши думи на човек, защото те могат да се окажат последите ми думи за него.