Днес Тимотей имаше необичайна среща. Както се разхождаше, се натъкна на овчар с много животни.

– Колко овце и кози имаш? – попита Тимотей.

– Две хиляди. Имам най-голямото стадо в този район, – похвали се овчарят. – Все още познавам всяко едно от тях. Те са ми като семейство.

– Те са толкова много – изненада се Тимотей – и познаваш всяко едно от тях?

– Всеки ден съм със стадото. Ние сме здраво свързани. …. Това не е бизнес.

– Губил ли си овца или коза? – поинтересува се Тимотей.

– Да, но винаги съм търсил изгубените, докато не ги намеря — живи или мъртви. Има само една овца, която не можах да намеря и до днес се притеснявам за нея, – сподели с болка овчарят.

Тимотей бе пастир в една малка църква. След разговора с овчаря сериозно се замисли:

– Дали наистина съм бил толкова загрижен за повереното ми стадо? Колко е хубаво, когато радостното провъзгласявам добрата Вест, но когато загубя някоя овца се разочаровам и дълбоко скърбя.

Има много мъже и жени, които носят бремето за тези, които са се върнали в света, но най-тежко е на пастира.

Църквата трябва да расте, но първата грижа е да не се загубят овцете, които са влезли вече в Божията кошара.