Разхождах се навън и осъзнах нещо много интересно. Не съм нито по-добра, нито по-умна, но нещо хубаво ме спохожда от време на време.

Би трябвали да се засрамя от мисълта, че знам всичко. Дори и да съм наясно с много неща в този свят, аз се чувствам изгубена в него.

Толкова много  хора изпитват болка, независимо от това колко са умни и талантливи. Те плачат, тъгуват и са наранени. Но вместо да гледат надолу към реалноста, те вдигат поглед нагоре, накъдето би трябвало да гледа всеки.

Когато светът утихне, всички ние искаме едни и същи неща: уют, любов и спокойно сърце.