Побеждавай злото с добро

Петър и Дамян бяха съседи. Бостаните им бяха един до друг. Петър бе добър, услужлив и трудолюбив човек, а Дамян караше как да е, но най-големият му недостатък бе завистливото му око.

Тази година дините на Петър станаха много едри. Кората им бе тънка и той имаше успех на пазара.

Дамяновите бяха дребни. Той бързаше и ги береше още недоузрели. Разрежеш ли ги сърцевината им едва се червенееше.

Завидя Дамян на съседа си и реши да помрачи радостта на Петър.

– Ще види той, – закани му се Дамян. – Дали ще може да продава едри дини на пазара?!

Една нощ въоръжен с брадва, Дамян унищожи бостана на Петър. Каквото не можа да съсече стъпка с краката си. Дините изглеждах, като разсечени глави след битка.

Когато на другия ден Петър видя погрома, сърцето му се сви. Натрапчиви мисли върлуваха в главата му:

„Сега ти вземи брадвата и унищожи неговия бостан. Заслужава си го. Като го мързи да полива, а само завижда, нека и той да няма“.

Петър тръсна глава:

– Той може да прави, както намери за добре, но аз трябва ли да му подражавам? Нали е писано: „Побеждавай злото с добро“.

Петър се усмихна, а когато се стъмни, той се примъкна към бостана на съседа си и обилно го поля. Така той редовно взе да полива чуждия бостан.

Очите на Дамян се ококорваха още повече, когато виждаше как дините му растат не с дни, а с часове. Не знаеше какво да си мисли вече.

Една вечер Дамян закъсня, беше се вече стъмнило. Изведнъж той дочу шумолене в бостана си. Наостри уши и си каза:

– Няма да позволя да ми унищожиш хубавите дини….

И се впусна напред. В тъмното улови нечия ръка и я задърпа силно. Не усети никаква съпротива.

Щракна запалката и пред него изникна съседа му. Беше веднага готов да му извика: „Дините ми ли дойде да унищожаваш?“

Но внезапно спря, когато забеляза маркуч в ръцете на Петър, от който се изливаше мощна струя вода.

– Петре, ти ….. – срам от спомена за позорната му постъпка върза езика му. – Аз ти унищожих дините …. Защо?

– Знам, че ни си лош човек, – добродушно каза Петър, – за това реших да ти помогна.

Дамян едва сдържаше сълзите си. Той пристъпи напред и прегърна съседа си.

От следващия ден до края на сезона двамата продаваха дините на Дамян на пазара, а парите деляха помежду си.