Не трябва да се опитваме да дадем на децата си повече от това, което им е дал Създателя. От нас те получават цвета на кожата, на косата и на очите. Малко по-късно приемат нашата нашата религия и говорят езика ни. Предполага се, че на тях ще предадем благата си, били те малобройни или многобройни. Освен това не е чудно да продължат нашата професия, работа търговия, защото това е нещо познато и можем да им помогнем. Но можем и да сгрешим, защото можем да настояваме, без да си даваме сметка, че децата ни заместват в постигането на цели, за които сме мечтали в продължение на години.

Не можем да осъзнаем, че в такъв момент децата ни престават да бъдат личности. Те се превръщат в инструмент, които ни позволява да стигнем до там, където не сме могли да стигнем. Те ще учат това, което на нас не ни е било разрешено, ще получат това, което е било невъзможно да получим. Те ще съберат похвали, които никой не ние дал. Така престава да бъде същите и се преобразява от нашите желания и цели за преуспяване в живота.

И все пак повечето от родителите не успяват да превърнат детето си в свое копие, защото то е независимо същество, което чувства, страда и обича.

Страничния ефект от пречупването на волята на детето води до отдалечаване от родителите му. Когато се опитаме да надминем Създателя си, резултатите рано или късно се оказват лоши.