Внезапно се изляха проливни дъждове. На много места в света това отдавна се случваше и ние си мислехме, че ни се е разминало, но …
Резултатите бяха плачевни. Много от домове бяха наводнени. Някои от тях дори се срутиха. Може би това щеше да се случи и с останалите, но изглежда тинята, която ги бе изпълнила ги крепеше.
На някои места хората се притесняваха:
– Нямаме достатъчно питейна вода.
– Останахме без храна.
– Не намираме подслон и медицинска помощ.
Поразените села се бяха превърнали в дерета пълни с кал и тиня. След оттеклата се вода трудно можеше да се разбере къде е пътя и къде е текла реката.
С една дума окаяно положение.
Станимир секретарят на едно от читалищата на селищата пострадали от наводнението сподели:
– Нашето читалище е пълно с тиня. В салона има дървета. Съмнявам се, че ще може да се използва изобщо. Страшно е дори да се помисли за всичко това.
– Изляха се проливни дъждове, но защо пострадаха толкова домове и сгради? – попита Станко, един от доброволците, дошли да помага при разчистването.
Бай Иван един от местните смръщи вежди и гневно реагира:
– Причината е явна. Поголовна сеч на горите. Виновните трябва да бъдат наказани.
Димитър стоящ до него добави:
– Вярно е, дъждовете бяха в огромни количества. Има скъсани диги, но и много не почистени корита.
Щеше ли да се случи всичко това, ако коритата бяха почистени, дигите и мостовете укрепени, а незаконното изсичане на горите бе строго следено и наказвано?!