На Нестор Киряков му предстоеше важно пътуване. Имаше среща с чуждестранни бизнес партньори. Ако успееше в договарянето го очакваше голяма печалба. Бяха са уговорили няколко месеца преди това.
Но времето се случи много ветровито и всички полети бяха отменени. Плановете на Нестор бяха провалени.
– Срещата няма да се състои на предвидената дата, – крачеше нервно Киряков на летището.
Той бе много ядосан. Това съвсем не го бе предвидил. И най-лошото бе, че всичко бе заложил на тази карта, а сега всичко се сгромоляса.
Изведнъж в него настъпи неочакван мир.
„Това закъснение ще ми даде повече време да бъда със семейството си, – помисли си Нестор. – Колко пъти съм пренебрегвал жена си и децата си, заради разни бизнес сделки. Дори на семейни празници, тържества, особени случаи съм се измъквал с думите, че имам среща с бизнес партньори“.
Киряков седеше на една от пейките в чакалнята и плачеше:
– Това е дар от Бога, за да се осъзная колко съм пренебрегвал хората, който най-много ме обичат. Трябва да се възползвам от тази възможност.
Хората, които минаваха край него клатеха глава и казваха:
– Горкият, сигурно е изпуснал важна среща.
Неговите сълзи за околните бяха признак за неуспех, провал, ….
Нестор седеше на пейката, но вече разсъждаваше по-трезво върху случилото се.
– Ето и апостол Павел извличаше най-доброто от непредвидените обстоятелства. Собственият му народ не приемаше Евангелието, това обаче не го спря. Той намери нова възможност и започна да проповядва на езичниците.
Нестор наведе глава и тихо се помоли:
– Господи, благодаря ти за възможността, която ми даваш да бъда по-дълго със семейството си. Боже, помагай ми да виждам всяка възможност, когато пред мен се появят спънки и препятствия ….
След това той стана и тръгна към изхода. На лицето му грееше щастлива усмивка.