Веднъж едно момче получило от някъде 1 лев на монета. То отишло при баща си и му казало:
– Татко, пази ми го.
Но след минута се върнло и казало:
– Нека по-добре да бъде у мен.
Взело монетата, сложило я в джоба си и отишло да си играе на двора.
След 20 минути детето влязло цялото обляно в сълзи:
– Татко, аз загубих монетката. Помогни ми да си я намеря!
Колко често постъпваме като това дете. Доверяваме проблемите си на Бога, но отново взимаме нещата във свои ръце. Когато не успеем сме склони да се молим:“Господи, помогни ми!“
Изборът е наш. Можем ли напълно да се доверим на Бога?
„Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа..“