Небето бе ясно. То бе осеяно с безброй искрящи звезди, които любопитно наблюдаваха земята.

Овчарите бяха край стадата си и внимателно следяха дали някой или нещо може да им навреди. Нали бяха поверени на техните грижи.

В далечината се виждаха светлините на града. Там вечно цари шумна суматоха. Какво да се прави, когато в града идваха повече хора, отколкото той можеше да побере.

В чистия нощен въздух се разнасяше опияняваща музика от няколко музикални инструмента. Женски глас тихо пригласяше.

От селския хан се чу как вратата бе затръшната. Някой остана без подслон.

Изведнъж едно бебе заплака. То не бе обикновено дете, защото отвори небесната двери и обещанието се изпълни.

Надеждата, която се роди тази нощ, продължи да се предава през годините, достигайки до всеки от нас, обгръщайки ни с възвишена, неземна любов. Тя ни кани отново да възобновим разрушената връзката с нашия Създател.