Върховния главнокомандващ К. Рокосовский пишел мемоарите си. Помолил да му извикат генералът, който бил отстранен от командването на фронта.
Между тях се състоял следния диалог.
– Вие сте се оплаквали, че несправедливо сме ви наказали?
– Да. Работата се състои в това, че на мен непрекъснато ми се месеше в командването представител от центъра.
– Как ви пречеше?
– Той се намесваше в разпорежданията ми, свикваше съвещания, когато трябваше да се действа, даваше противоречиви указания….Обикновено заменяше командира.
– Така. Значи той ви е спирал. Но нали вие командвате на фронта?
– Да, аз…
– Партията и правителството са ви възложили такава голяма отговорност… Телефона връзка имахте ли?
– Да имаше.
– Тогава, защо не сте докладвали, че ви се пречи да командвате?
– Не смеех да се оплаквам от вашия представител.
– Ето, за това, че не сте вдигнали слушалката и не сте позвънили, в резултат на което сте провалили военна операция, сме ви наказали….
Генералът излязъл от кабинета на Върховния главнокомандващ с мисълта, че на него, комуто е бил поверен предния фронт, му е даден нагледен урок.