Веднъж Иванов бил на гости на Александров, празнували поредната награда.

Събрала се изключително мъжка компания, нямало изобщо жени. Към полунощ всички гости си тръгнали.

Иванов е много разсеян човек и затова си помислил, че той е домакинът и че не той, а Александров му е дошъл на гости.

Александров като забелязал, че Иванов не бърза да си тръгва, го поканил в кухнята, за да изпият по едно кафе.

Като възпитан човек Александров не можел да каже на Иванов, че вече е време да се прибира, Иванов мълчал по същата причина.

Накрая Иванов не издържал и казал:

– Късно е вече, ако искате мога да ви предложа колата си. Ще пристигнете у дома си в пълен комфорт ….

Когато всичко се изяснило, двамата дълго се смели на разсеяността на Иванов.