Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.
– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………
Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?
Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.
– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.
– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.
Един старец до тях поклати глава и каза:
– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.
– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.
– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.
Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:
– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..
Старецът се засмя тихичко и прибави:
– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.
Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:
– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля. Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.
Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..