Физици и биолози от Великобритания и САЩ са открили най-икономичния начин за придвижване  във водна среда. Те установили, че медузите с гъвкавото си тяло преодоляват големи разстояния с по-малко загуба на енергия.
Безгръбначните животни превъзхождат рибите по ефективност на движението за сметка на водните вихри.
Специалисти от Морската биологична лаборатория във Woods Hole и редица други центрове първоначално изучавали хидродинамиката на свободно плаващите медузи.
Анализът на видеозаписите показал, че животните получават малък импулс даже в такъв момент, когато мускулите им не се съкращават. Серия от контролни наблюдения потвърдила, че този ефект не е случаен.
Допълнителното проучване с временно парализирани медузи, които с помощта на метален прът били избутвани в аквариума, помогнало да се установи природата на това ускорение.
Изследователите установили, че в момента на съкращение на гъвкавата камбана на медузата във водата възникват тероидални вихри. Вихрите започват след това да се движат в противоположна посока на плаването медузата. За тях се формира област на излишно налягане и водата изтласква животното напред.
Гъвкавото тяло дава възможност най-добре да се използва описания ефект, което увеличава дължината на плуването „с един тласък“ до осемдесет процента.
Според учените, камбаната на самата медуза приема нужната форма, без да се използва специално напрежение на мускулите.
Физиците и биолозите подчертават, че този механизъм работи само за малките животни и при умерени скорости.
При растене на размера и скоростта ефектът не работи. Така че на практика той не може да се използва за създаване на високоскоростни подводни роботи или да се икономисва гориво за морските съдове.
В същото време, изследването хвърля светлина върху задвижващите се механизми в природата. Формата на тялото на медузата е замислена така, че да се икономисват силите на животното.