Близо до кралския дворец се събрали влюбени, за да помогнат на цветето на любовта да разцъфти.
Настанал тържествения момент. Феята на любовта посяла семе в земята.Зазвучала нежна музика. Стотици младежки очи, затаили дъх, наблюдавайки как от земята изниква стръкче, а на него имало пъпка. Феята махнала с криле и възкликнала:
– Кажете най-прекрасните думи за любовта, тогава цветът ще разцъфне и вашата любов ще цъфти с него!
Напред излязъл най-смелия юноша и казал:
– Любовта е катонебето събрана в един поглед!
На цветето се появили първото крехко листенце.
– Любовта е като океан събран в една сълза! – Казало второ момче.
На цветето се оформило и второто листенце.
– Любовта е като буря в един дъх
– Тя е като мълния при едно докосване!
– Любовта е вечност събрана в един миг!
Един след друг всички изказвали красиви думи за любовта. Все повече листенца се отваряли от цвета, изпълвайки въздуха с аромат. Накрая всички думи били изказани, но цвета не се отворил до края. Изведнъж той отпуснал глава и неговите листенца потъмнели. Тълпата замряла. Едно момиче дотичало до цвета и промълвило:
– Ако ти умреш, аз също ще умра без любов.
При момичето дошъл юноша, прегърнал я и обещал:
– Аз няма да позволя да умреш.
Изведнъж цветът повдигнал глава, а листата му заблестели по-ярко от всякога.
– Думите за любовта са хубави, но любовта е повече от тях, – прошепнала феята на любовта.