Григор обичаше да наблюдава звездите, това му хоби оформи професията му. С голяма всеотдайност изследваше звездното небе.

Единствено се мръщеше, когато някой край него говореше за Бог, Творец или Създател.

– Тълкуването на фактите от здравия разум предполага, че супер интелектът е маймуна с физика, съответна химия и биология, – казваше често Григор.

Той бе осъзнал, че всичко е добре проектирано в космоса и около нас. За това и добавяше:

– В природата няма слепи сили, за който си заслужава да говорим. Всичко, което виждаме сякаш е планирано от Някой.

И все пак Григор си оставаше атеист.

Негов сътрудник, с когото заедно наблюдаваха небето, правеше съвсем различни заключения:

– Когато разглеждам небесата, луната и звездите, разбирам, че хората са прашинка на този фон. Сам Бог е поставил всичко на мястото си и се грижи за своите създания.

– Че Някой е създал всичко, съм съгласен, – опонираше му Григор, – но чак пък да е Бог, не вярвам.

Веселин не се предаваше и продължаваше да доказва това, което бе прозрял със сърцето си:

– Вселената разказва историята на своя Интелигентен Дизайнер. Този Свръх Интелекта, който е направил нашите умове и ни постави тук, за да размишляваме върху Неговото дело. Ти го отричаш, защото не познаваш Сина Му.

– Глупости, Исус е само човек, който е живял на земята. Дали е възкръснал няма ясни факти за това, – упорстваше Григор.

– Съгласен си, че космоса е наистина създаден нали? – усмихна се добродушно Веселин.

– Да, – потвърди Григор.

– Идентичността на Интелигентния дизайнер е там, за да бъде открита от всеки, който желае да я намери.

И Веселин прекрати спора.