Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.