Цветан бе на гости на Сашо. Двамата бяха много добри приятели.
Сашо бе по-голям от Цветан с две години, но това не им пречеше да общуват и разсъждават върху въпроси, които ги вълнуваха.
– Интересно, когато напуснем този свят, с какво ще ни запомнят хората? – Цветан се почеса по главата.
– Може би с това, което сме направили, – предположи Сашо.
– А не си ли се замислял, че има нещо по-важно от това, което сме създали, творили, ….? – махна с ръка Цветан.
– Какво друго? – повдигна рамене Сашо.
– Сещам се само за двама сега Ной и Енох. За тях се казва, че са ходили с Бога, – отбеляза Цветан.
– Може би имаш право …., – съгласи се Сашо, разбирайки идеята на приятеля си.
– Всички ние изграждаме или правим нещо, – повдигна вежди Цветан, – като бизнес, кариера, дори семейство. В суматохата на живота не трябва да се фокусираме върху тези си действия, а да пренебрегваме най-важното – ходенето с Бога, – подчерта дебело Цветан.
С какво ще бъдете запомнени? С това, което сте построили или с Кого сте ходили?
Нека наследството ви бъде второто.