Изповедта на един прогледнал

Колко е прекрасен светът!  Колко е хубава природата! По-рано не забелязвах нищо: ни цветята, ни тревицата, ни милите птиченца, ни красивата река с нейните чудни брегове. Аз бях винаги зает. Мислех само как да спечеля повече пари, а за всичко останало нямах време.

Но сега зная, че истинските ценности не са парите, а цялата тази красота, която е около нас, която не можеш  нито да сложиш в джоба си, нито да изядеш, нито да я заключиш в сандък!

В края на краищата  разбрах, че това е дори по-хубаво, отколкото да трепериш ден и нощ над капиталите си, да губиш съня и апетита си, за да кроиш как да надхитриш някого и как да не позволиш на другите да те надхитрят.

Да живееш без труд и да си останеш честен е въобще невъзможно. Всеки се нуждае от услугите на другите — значи и той трябва да прави нещо за тях.