На доктор Бонев му предстоеше да извърши сложна операция. Той беше много притеснен, но се надяваше да успее.
В 21 седмица от бременността на Надя на плода ѝ поставиха диагноза вроден гръбначен дефект. Това заболяване не дава възможност на човек, да се изправи и ходи нормално.
И все пак имаше изход от положението. Плода се нуждаеше от хирургическа намеса.
– Ти знаеш какво е ситуацията, Наде, – каза хирурга. – Трябва да ти направя кесарево сечение, да извлека матката от коремната кухина и през малък разрез да оперирам бебето ти. Ако успея да направя това, то ще да се роди абсолютно здраво.
Бъдещата майка, работеше като акушерка. Въпреки сложността на операцията, тя каза на доктор Бонев:
– Готова съм на тази рискована крачка. И без това друг изход няма. Детето ми може единствено да оцелее чрез тази опасна операция.
Дойде денят и Бонев внимателно се зае със спасяването на още нероденото дете.
Операцията наближаваше към своя край….. И тогава се случи нещо много странно.
През разреза в матката се появи мъничка, но напълно оформена ръчичка, която хвана хирурга за палеца.
Бонев притихна. Той беше зашеметен. Не можеше да се помръдне от изненада.
– Виждате ли, докторе, – обади се една от асистиращите сестри, – още неродилото се бебе, ви благодари, че сте спасил живота му.
Очите на всички в операционната се насълзиха, а на лицата им засияха разнежени усмивки.
Това дете се роди точно на определеното време и бе напълно здраво. Родителите му го кръстиха Самуил.