Много от нас виждат хора, които просят на улицата, но реагират по различен начин. А знаете ли, че много от тези седящи на улицата, нямат покрив над главата си и разчитат на милостта на минаващите край тях?
Когато времето е топло, тези бездомници все някак се справят, но когато вали или стане много студено, те се нуждаят от топли дрехи, завивки, …., а ние им подхвърляме по някой лев, като по този начин успокояваме съвестта си:
„Е, с нещо помогнах на този човек. Нататък да се оправя сам, както намери за добре“.
Радослав често виждаше едни и същи хора, които увити в дрипите си, просеха на улицата. Той не можеше да остане безучастен към съдбата им.
Още нямаше голям студ и със снега се разминахме, но Радослав реши да направи подарък на тези нещастници.
Имаше куриерска служба, чийто представител можеше да занесе предплатена пратка на кой да е човек, който се посочваше от изпращача.
– Тази куриерска служба ще ми свърши точно това, което искам, – каза си Радослав. – Освен това поръчката мога да на правя чрез интернет и да закупя директно неща от техния магазин.
И младият човек поръча якета, одеяла, дори и спални чували, които куриерът щеше да занесе на бездомниците.
Когато лошо облечените, просещи хора на улицата получиха пакетите бяха приятно изненадани.
– Това за нас ли е?
– Да не би да сте сбъркали получателят?
Те още не можеха да повярват, че някой се бе смилил за тях. Та това беше много повече, отколкото очакваха.
Радостни и щастливи, те благославяха благодетелят си.