Баба суеверно се прекръсти и гледаше с широко отворени от уплаха очи фините сиви крилца, които се блъскаха в четирите ъгъла на стаята. Колко е прелестна в своята уплаха!
Петър се нае да хване пеперудата. Изтича да вземе мрежата. Улавя я. Пусна я на свобода и се върна победоносно.
При появата му всички се разсмяха. Петър се огледа в огледалото и видя пеперудата кацнала на ревера му с прибрани крилца.
Изумлението му прогони уплахата на баба. Даже пеперудата й се стори много красива.
Не става ли така понякога и с някои възприети идеи? Подгонват ги с възмущение и изведнъж забелязват, че те не са ги напуснали, а ги носят на
себе си като значка пред очите на всички.