Притъмня. Заваля като из ведро. Сякаш в небето бе зейнала огромна дупка, от която се изливаше пороя.

Тъмни облаци лазеха ниско, задушаваха хоризонта и тракаха с огромните си челюсти, които заслепяваха с мигновена светлина.

Гено бе застанал на прозореца и се взираше в неконтролируемата сила навън.

– Винаги съм се чудел, защо хората са склонни към предателство, – с болка каза той.

Наскоро той предаде най-близкия си приятел. Не искаше, но този негов страх……

Това силно го бе разтърсило. От тогава сърцето му бе стегнато като в менгеме.

– И аз бях поразен, когато разсъждавах върху предателството на Юда, – обади си Тимотей, бащата на Гено, който седеше във фотьойла и четеше книга.

– Да, наистина, защо отиде при първосвещениците и предаде Исус?

– Мисля, че това стана поради зависимостта му от парите, която не можа да превъзмогне, – отговори Тимотей.

– Ако е споделил слабост та си с Исус …….

– Когато нещо остане скрито, то взема превес.

Гено се замисли. Какво бе направил той с приятеля си? Покая се пред Господа, но не отида при този, който бе предал, поне да се извини.

– Ти можеш да не предадеш Исус за тридесет сребърника, – подчерта Тимотей, – но твоите зависимости и проблеми ще те тикът към грешни избори.

– Изобщо не съм си представял, че това може да доведе до такива усложнения, – призна Гено.

– След това ще продължаваш да правиш неща, от които ще се срамуваш, а те ще те поведат по пътя на вината и съжалението, – допълни баща му.

– Вярно е, – съгласи се Гено.

Той още изпитваше угризение за това, което бе извършил.

– Дяволът се възползва при всяка възможност от твоята немощ. Направил го е с Юда, ще го стори и с теб.

– И какво мога да направя в такъв случай?

– За разлика от Юда, ти можеш да се възползваш от правото да направиш по-добър избор. Отиди при Исус. Помоли го за прошка и сила да превъзмогнеш своята зависимост. И ще видиш как нещата ще се променят за теб.