Защо не творим чудеса в собствения си живот

Наблюдавали ли сте децата? Те притежават забележителни качества, които загубват, когато пораснат. Обичат сами да преоткриват света. Не се страхуват, че правят нещо както не трябва. Опознавайки новото, придобиват опит и изживяват случилото се със силни емоции.Припомнете си как изглеждат очите на дете, когато ви разказва за своето „ново“ откритие. Какъв възторг искри от него, когато се впуска в поредното приключение.
Неговите чудеса за вас не значат нищо, те са обикновени тривиални неща. Децата обичат промените и откритията. Помолете ги да разкажат за своите планове, изслушайте фантазиите им. Тогава ще разберете как един живот може да бъде пълен със потресаващи събития и радост.
Всички ние сме били деца и сме мечтали. Били сме готови да превземаме светове, да нагазим в непознатото, макар това да е било забранено от родители и учители, но с годините ставаме по-внимателни. Много мислим и разсъждаваме. Поредната порция от въпроси непрекъснато ни облива. Трябва ли наистина да го направя? Какво ще стане след това? Колко време ще ми отнеме? Заслужава ли си усилието? Ставаме все по-рационални, затворени в някакъв строг порядък. Даже малките неща правим по навик, за да не срещнем неочакваното. Живота ни става предсказуем. В него няма сюрпризи, нови срещи, бурни преживявания, от които дъхът ни да спре.
Ние знаем какво ще стане утре, след месец, след година. Но това знание радва ли ни?
Искате ли тогава живота ви да се промени? Ако наистина го желаете то непременно ще стане. Как ще стане това? Започни с най-простите неща.
Например, измени маршрута до работата си, измисли си ново хоби. Тогава може би ще откриеш някой скрит свои талант, не спирай продължавай да го развиваш, Направете нещо непривично за вас. Отворете се за нови приключения и срещи. Срещнете предизвикателството с усмивка. Тогава живота ви ще разбие скучната рамка на ежедневието и вие отново ще се усетите, че сте човек.