Павел е вече на 11 години, но не може да разбере родителите си. Често си задава въпроси от рода на:
– Защо не ме пускат на улицата? Какво толкова ще ми стане? Вече съм голям.
Веднъж в близкото заведение се бяха събрали по-възрастни хора. Странно как и защо, но говореха по темата, която силно вълнуваше Павел: „Защо родителите не пускат децата си на улицата“.
Момчето се прилепи до вратата и се заслуша в разговора на възрастните.
– Твоят Асен е на 14 години вече, защо не го пускаш на улицата? – попита Панайот.
„На 14 години, три години е по-голям от мен, а и него не пускат“, – помисли си Павел.
– Виж какво става наоколо? – каза Марин. – Ако попадне в лоша компания, ще почне тайно да пие и пуши.
– Че това го правят и в училище, по време на междучасията, – намеси се бай Горан.
– Навъдили са се много пияни шофьори, – каза Денка. – Как да пусна Сашо сам на училище? Всяка сутрин го съпровождам до там, а на обяд го посрещам.
– Е, нали има светофари, регулировчици, – каза бай Горан, – специални „зебри“ направиха за децата.
– Пияният не гледа светофар, нито зебра, натиска педала за газта и му е хубаво, – недоволно измуча Проданов.
– Моя Васко е толкова слаб, че ….- започна Лидка, но бай Горан веднага я прекъсна.
– Та той е на 11 години, вече цял мъж е. Стига си тичала след него като малко дете.
– Ами нашият като е напълно неадекватен, какво да го правим? – почеса се по главата Симо. – Все гледаме с жената да не се изгуби някъде.
– Пламен е здрав и як, – каза Кирил, – но направи ли някоя беля забранявам му да излиза на улицата. Той обича да играе там с децата, но щом се е провинил наказвам го, това е.
И Кирил удари с юмрук върху масата.
– Дръж го здраво, за да ни си позволява много волности, – насърчи го бай Горан, – нека да си знае мястото.
– Веско има здравословни проблеми, – оплака се Милена, – а очите му все навън. Той дори не разбира,че като излезе между другите деца ще му се подиграват и ще му се смеят. В къщи с нищо не му показваме, че е по-различен, но навън….
Павел слушаше известно време, след това наведе глава и се отдалечи. Той бе разбрал, кое кара родителите му да не го пускат навън. Това бе страхът….., а дали наистина трябваше толкова много да се плашат за него?