Един майстор лежал и умирал. От време на време идвал на себе си и виждал до себе си любимия си ученик.
– Защо стоиш тук и не си отиваш? – попитал майсторът.
– Не мога, учителю.
– Защо?
– Защото ти си светлината на моя живот.
Майсторът въздъхнал:
– Нима до толкова съм те заслепил, сине мой, че отказваш да видиш собствената си светлина?