Дамата пенсионери Димо и Петър се бяха събрали въпреки забраните поради вирусните инфекции.
Масата пред тях не бе празна. Заедно с чашите бе и джезвето с греяна ракия. Салата от кисели краставички бе в допълнение на всичко това.
– В трудни времена живеем, – изпъшка Петър.
– Поради това блокиране, времето в бездействие ни уморява, – допълни Димо.
– Тъмнината в света засяга психическото ни здраве и благосъстояние.
– Все по-трудно ставам сутрин, – призна си Димо. – Нямам никаква мотивация. Дните се точат сиви и безнадеждни.
– Замислял ли се понякога, – засмя се Петър, – че тъмнината всъщност е отсъствие на светлина. Там, където има светлина, тъмнината не съществува.
– И къде да намерим тази светлина днес? – попита Димо.
– Знам, че тъмнината доста се е сгъстила, но ако сме упорити и настойчиви, в мрака ще видим проблясък на светлина, който не угасва. И ако се фокусираме върху него, ще ни стане по-добре.
– Проблясък?! Ти сериозно ли говориш? – песимистично отсече Димо.
– Може да се види светлината, въпреки тъмнината, – натърти Петър. – Ще я откриеш в усмивката на малко дете, в радостта от показване на кокичетата след дългата зима, в песента на птиците…
– И какво като ги открием?
– Хубаво е да благодарим за тях. И когато си спомняме за тези тези проблясъци, обединявайки ги ще получим пламтящ огън.
– Убеден ли си в това? – сбърчи нос Димо.
– Дори и в мрачните дни има нещо положително, колкото и малко да е то, – отбеляза Петър. – Светлината прогонва тъмнината. Пролетта измества зимата. Времето на забраните ще приключи и ще настъпи някаква нова нормалност.
– А до тогава?
– Нека не се взираме в мрака, а да търсим проблясъци на светлината и да им помагаме по-ярко да светят в сърцата ни.
Засияй ярко, въпреки тъмнината и безизходицата!