След 1944 г. празникът на 24 май, акцентира главно върху създаването на писмеността. Някак било неудобно малка България да е дала азбуката на великия руски народ…
През 60-те години в името на добрите отношения с тогавашна Югославия в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за „македонската народност“ на Кирил и Методий.
Така и най-светлият български празник не успя да се опази от „идеите“ на тоталитаризма, но това не въздействие съществено върху общественото разбиране на празника.
За сметка на това текстът на „Върви народе възродени“, написан на 15 май 1892 г. от Стоян Михайловски, търпи жестока цензура. Бог е изхвърлен от втория му куплет. Цялото последно изречение е подменено с „напред и все напред върви“.
В четвъртия куплет думите „духовно покори страните, които завладя със меч“ са заменени с „ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч“. А всичко след шестия куплет бе просто отрязвано от читанките и предадено на забрава. Сигурно защото и там се говори за вяра. А най-вече за българската, а не славянската писменост, обходила „целий мир“.
Днес пълният текст на химна ще прозвучи навярно само на официалните академични празненства.