Малка група от мъже бе наобиколила огнището и се грееше. Вечер, когато нощта захлупваше селото с черната си шапка, те се събираха на раздумка.
Марин извади носната си кърпичка от джоба и я разгъна. В средата ѝ се намираше почерняла кожена бучка.
– Парче от смок, – възкликна Данчо. – Защо го носиш в себе си?
– Това му е любимият талисман, – поясни Пенко.
– Това е ….. явно и неприкрито езичество, – изсъска отец Ириней.
Очите на Марин заблестяха.
– Как така, отче? – попита той с невинна физиономия.
– Това е непоносимо, – изкрещя свещеникът.
– А коя част от светите мощи на светецът в нашата църква са в олтара? – попита Марин.
Отец Ириней се навъси:
– Как смееш да сравняваш ……
– Казвали са ми, – намеси се Данчо, – че в нашият олтар е вградена частица от гръбначния стълб на светеца.
– Светотатство, – размаха ръце свещеникът. – Възмутен и съкрушен съм… Да сравняваш ….. – викна той готов да се разплаче.
– Налага се да сравнявам, – без притеснение отсече Марин. – Нали след литургия ядем тялото и пием кръвта на Христос.
Яростта пресуши сълзите на свещеника. При тези думи отец Ириней изду бузи и скочи на крака.
– Да не си посмял така да говориш за едно от тайнствата на Църквата.
Марин се приведе напред и попита:
– Искаш да кажеш, че тялото и кръвта, са само в главата ти? Че хлябът замества истинската плът? Ако е така разбирам те. В противен случай причастието щеше да бъде канибалско пиршество.
Устните на свещеникът станаха тъмно лилави, той се опита да извика, но от гърлото му излезе гъгниво гъргорене.
– Ерес! Това е ерес! Хлябът наистина се превръща в плът, а виното в кръв. Това изобщо не може да се сравни с яденето на човешко месо, – свещеникът размаха пръст. – Марине, страхувам се, че страшно си затънал. Ти прекрачи всякакви граници. Май трябва да изискам от теб специална изповед, за да те допусна обратно в църквата.
– Тогава се връщам към нашите си обичаи, – въодушевено и с ентусиазъм каза Марин. – За мен те са си добри. Видях колко струва твоята църква. Отдавна се съмнявах, в това което говореше. И защо вие свещениците пазите някакви си тайни?
– Добре, щом си решил да бъдеш езичник, върви да гориш в ада! – изкрещя отец Ириней.
– Ние не вярваме във вечния ад, забрави ли? – смирено напомни Марин.
– Вярваме в милосърдния ад, – добави Данчо.
– Тогава нищо не мога да направя за вас, – троснато каза свещеникът.
Отец Ириней вдигна ръце и затътри крака към вратата.