Живеело едно момче, страдащо от сериозен недъг, който понякога е проблем и на възрастните. То говорело непрестанно, без мярка.
– Цяло наказание е този език, – мърморели зъбите. – Кога ще се успокои и ще помълчи за малко?
– Какво ви засягат моите работи? – нагло отговорил езика. – Дъвчете там за здраве и пазете тишина. Ето какво ще ви кажа! Между нас няма нищо общо. На никого няма да позволя да се меси в моите лични дела, още повече да ми се натрапват глупави съвети.
И момчето продължавало без да спира да говори навсякъде и не на място. Езикът бил на върха на блаженството, произнасял все повече мъдри думи, въпреки че не успявал да вникне в техния смисъл.
Веднъж момчето така се увлякло в говорене, че несъзнателно предизвикало бъркотия. За да се измъкне от неприятностите, той позволил на езика да каже преднамерена лъжа. Тогава зъбите не издържали. Търпението им се изчерпало. Те веднага се затворили и болезнено ухапали лъжеца. Езикът се обагрил от бликналата кръв, а момчето заплакало от болка и срам.
От тогава езикът се държал внимателно и предпазливо, а момчето преди да да каже нещо, сериозно го обмисляло.