Една тъжна приказка със щастлив край

А може и да не е легенда. Така невероятно са се стекли нещата.
Родил се един по-различен от другите. Той решил да спаси хората от злобата и гордостта.
Затова направил от смирението философия, а покорството превърнал в начин на живот. Но не са ли думите му демагогия и притворство? Това не е ли ексцентричност или заболяване на мозъка?
И той кротко приел екзекуцията на кръста. Не се възпротивил, не молил за спасение, не оплаквал съдбата си. Отишъл си, както живял и както проповядвал.
Тогава те му повярвали…..