Утро. Отвратително, мрачно и дъждовно време. Маршрутката пак е препълнена.
Пътниците гледат намръщено. Недоспали и неотпочинали, търсят къде да се облегнат, за да подремнат малко. Загърнати в палта и якета, хората изпълнени с нерадостни мисли за предстоящите главоболия, отиваха мрачни на работа.
Периодично в маршрутката се качваха нови. Притискат се едни към други, а на завоите връхлитаха едни върху друг. Понаместват се малко и освобождават място за следващите. Чуваха се недоволни, гневливи и малко лениви гласове.
Изведнъж в маршрутката се раздаде звънък женски глас:
– Ей, господине, я по-полека с вашите рога.
Всички се засмяха. Мъжът замълча, не реагира.
– Браво на него, юнак, – чу се слаб мъжки глас. – Изглежда има здрави нерви.
Настроението в маршрутката резко се покачи. На много лица се появиха макар и бегли усмивки.
И …. насъпи новия ден.