Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.