Динята от гледна точка на ботаниката се явява плод с дебела кора и мека вътрешност.
Сега ние обичаме да ядем диня в горещите летни дни. Въпреки това, тя се е отглеждала предимно за практически цели. Едно от първите споменавания за отглеждането на диня, може да се намери в египетските йероглифи, датиращи преди повече от 5000 години. Тя е спомената и в културата на Азия, Индия и Средиземноморието.
Известният шотландски изследовател Дейвид Ливингстън е открил поле с дини в Африка. Динята расте в сухи райони и тя не е просто храна. Тъй като 90% от динята е вода, в много сухите региони на Африка, се използва като източник на вода. Изследователите я носели като естествена бутилки за вода.
Друго предимство на динята е фактът, че от нея не остава отпадък и всичките ѝ  части са годни за консумация.
Освен яденето на сочната сърцевина, семената се пържат, а от кората се прави конфитюр или или се осоляват.